Николай Драгиев: Нито Запада, нито Америка съобщават, че войната в Украйна ще се води до пълното поражение на путинския режим
Николай Драгиев в изявление за предаването " България Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус "
Г-н Драгиев, вие следите войната в Украйна. Разширява ли се обсегът на военните дейности?
Да, фактически, още от началото на този спор проследявам събитията както чисто военно, по този начин и политически. Не бих споделил, че се уголемява. В момента войната навлезе в една много статична фаза, което се обуславя от изравнените благоприятни условия на двете противостоящи страни и сезона, който в този момент стартира, това е така наречен " распутица “ в Украйна. Ако погледнете фрагменти от последните дни, ще видите, че там теренът се е трансформирал безусловно в едно море от лепкава тиня и това ужасно доста затруднява придвижването отвън пътищата. Разбира се, военните дейности няма да спрат, и двете страни ще се пробват да развиват такива разнообразни местни настъпления, само че като цяло в идващите два-три месеца или най-малко до момента в който земята не замръзне, в случай че зимата е по-студена, предходната зима не беше такава апропо, не се чакат някакви огромни промени във фронтовата линия.
В момента най-горещата точка може да се каже, че е регионът на Авдеевка, където наподобява на съветската войска е спуснато политическо решение да превземе с цената на всички вероятни средства и големи загуби, да превземе този град, този обитаем пункт, който още от 2014 година се мъчат да го окупират, и нищо чудно да съумеят. Водят се доста тежки боеве към този момент в самите покрайнини на града и така наречен Коксохим – това е един огромен цех, който е извънредно значима опорна точка в украинската защита. Засега ситуацията на украинците е много тежко, само че към момента не е станало сериозно. Те се отбраняват извънредно ловко и към този момент отблъскват тези съветски офанзиви. Тази атака стартира на 10 октомври, т.е. преди месец и нещо, и съгласно самостоятелни източници и калкулации дотук руснаците са изгубили към 10 000 души и повече от 200 единици бронетехника. Може да си визиите за какви загуби става въпрос.
Казахте, че почти силите са изравнени на този стадий. Кой обаче прави по-голямо усещане? Как Русия, надлежно Украйна образуват своите цели и коя от двете страни се демонстрира като по-голям пълководец съгласно вас?
Двете страни имат сега фактически прочут паритет на бойното поле, всяка има своите позитивни и негативни страни, т.е. плюсове и минуси. Руснаците към момента разполагат с повече хора, повече жива мощ и повече техника, само че това е към този момент много остаряла техника от 60-те и 70-те години, заради простата причина, че за тези към този момент съвсем две години война те претърпяха големи загуби. За да не бъда необоснован - към 2/3 от модерните им танкове към този момент отидоха на кино, към 1/3 от авиацията и изключително хеликоптерите постараха извънредно доста. Така че сега те съумяват да поддържат равновесието с помощта на своят превес в живата мощ и на разконсервирането на остаряла техника от 60-те 80-те години, които фактически те към момента имат в наличност, и това им разрешава да задържат ситуацията на фронта, и дори да провеждат такива местни офанзиви, каквато е тази в Авдеевка.
А като неверни стратегически начинания кои бихте определили на двете страни?
Тази война е доста особена и за първи път имаме сходен спор в модерната история от XXI век. Конфликт, в който имаме две релативно равни по благоприятни условия в софтуерно отношение армии, които се опълчват. И тази война изненада извънредно доста всички анализатори, всички експерти, тъй като бойните дейности се разграничават от всичко, което сме имали до момента. Няма ги тези маневрени бойни дейности, които сме привикнали да виждаме да вземем за пример от Втората международна война, от втората половина на ХХ век. Наблюдаваме една симбиоза сред старите и новите технологии. От една страна новите технологии това са дроновете – те трансформираха извънредно доста изискванията на актуалната война, и в композиция с артилерията, която се употребява извънредно необятно и от двете страни, това води до тази неподвижност на бойното поле. На процедура всяко едно придвижване, което бъде подхванато от едните или другите, то неотложно се вижда, тъй като на бойното поле има 24-часов мониторинг от тези дронове.
И едните бяха някак си за сметка подценявани на другите, особено за тези дронове, само че действително се оказа, че не е тъкмо за подценяване обстановката.
Точно по този начин. Дроновете са най-важният актив и за двете армии. И украинците, и руснаците се пробват да развият, да разработят колкото се може повече своите благоприятни условия за нанасяне на удари с дронове, и имат своите триумфи и едните, и другите. Като цяло украинците употребяват дроновете, с цел да заместват неналичието на авиация. На тях това доста им пречи, че не разполагат с стандартна пилотируема авиация, и значително това не им разреши да реализират набелязаните цели в това лятно нахлуване, което може да се каже, че е към този момент завърши.
Президентът Румен Радев разяснява, че съгласно него контранастъплението на украинските сили е най-голямата стратегическа неточност във войната, защото тогава точно е изтърван моментът за договаряния.
Аз мисля, че господин Радев, когато другояче доста почитам, би трябвало да знае, че това не е контранастъпление, а е нахлуване, тъй като контранастъпление значи когато едната страна е атакувала, нейното нахлуване е спряло и другата страна стартира да си връща изгубените територии. Но това е дребна детайлност. Действително бяха сложени доста високи цели в може би упованията на обществеността и в Украйна, и по света за това нахлуване беше доста огромно, само че заради ред аргументи те не съумяха да реализират това, което чакаха. Тяхната вяра беше да създадат един пробив надолу, на юг към Мелитопол и в най-хубавият сюжет да пререждат сухопътната връзка сред Кримския полуостров и континенталната част на Русия.
Аз мисля, че господин Радев с това, което съобщи още веднъж сподели каква е неговата позиция по отношение на този " спор “, както той го назовава, тъй като това си е пълномащабна война, война, в която едната страна си е сложила за цел да унищожи другата и да окупира, а другата се бори за своето битие.
Имаше отговор от страна и на посолството на Украйна у нас: " Посланията на президента Радев не подкрепят дипломацията, а по-скоро обслужват забавен страната агресор “. Това точно се споделя в тяхната позиция във връзка на изказването на президента, че дипломацията е опция на войната. Възможно ли е в тази война да се реализира някакъв тип дипломация?
Разбира се, войната рано или късно ще свърши, само че видяно от сегашната вероятност, по-скоро това няма да е скоро. Евентуално урегулиране по дипломатически път на спора сега бих споделил, че повече би обслужило ползите на Русия. Защо? Защото тъкмо това е цялата " гениална тактика “ на Путин и на неговото обграждане. След като още през предходната година стана ясно, че те нямат сили да реализират военна победа и да наложат тези цели, които си бяха сложили, те заложиха на друга карта, а точно на стягане на спора, неговото продължение безграничен във времето, до момента в който в един миг те таят вяра, че западната коалиция може да се пропука, могат да се появят подозрения, и тази помощ, която е ориентирана към Украйна, може да спре, и това да им разреши или да реализират мир при преференциални за тях условия, или да нанесат някакъв доста мощен, пагубен удар, който да накара украинците в действителност да капитулират.
Така че сега дипломатическо контролиране считам, че не е допустимо. Самият президент Зеленски сподели, че въобще не е подготвен да договаря. Той още предходната година законодателна го контролира това, че Украйна няма да договаря с Владимир Путин. Защото те усещат, че при малко повече помощ от Запада те усещат, че могат да изгонят окупаторите от своята страна и могат да реализират цялостна победа, да си върнат дори и Крим. И бих споделил, че това напълно не е непостижима цел. Ако погледнем триумфите, които реализираха през тази година, точно с такива удари, ориентирани надълбоко в тила на Русия и на самия Крим, те реализираха невероятни резултати, и се вижда, че те работят доста систематично и целеустремено към тази цел. Сега доста се чака идването през пролетта, може би февруари или март, идването на самолетите F-16, които несъмнено те не са магическо оръжие, те няма да решат войната в изгода Украйна, само че ще дадат доста, доста огромни благоприятни условия на украинската войска да нанася удари в тила, навътре в Русия, и това да облекчи техните неща на фронта.
Разменната монета сега коя е сред двете страни?
Разбира се, всички желаят мир, само че въпросът е при какви условия ще бъде подписан този мир. Аз към момента, за жалост споделям, към момента не съм чул от Запада или от Америка, че тази война ще се води до цялостното изпъждане на Русия от Украйна и цялостно проваляне на путинския режим.
А какво се чува?
Ето да вземем за пример в Украйна беше министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, който е в действителност доста деен, и то е един от това крило, което поддържа войната в Белия дом, той е един от най-активните в тази си роля. Остин увери Зеленски, че поддръжката на Америка, на Съединени американски щати ще продължи, само че не се споделя каква ще бъде крайната цел – дали ще се " играе “, тъй като това не е игра, всеки ден умират стотици, дори хиляди хора, дали ще се търси цялостна победа или някакъв компромисен вид. Аз мисля, че за жалост западната помощ е много несистематизирана и постоянно идва с прекомерно огромно забавяне.
Ако предходната година Западът беше посочил малко повече увереност, малко повече храброст и беше уловен този миг, когато украинската войска стартира огромното контранастъпление първо в Харковска, след това и в Херсонска област, в случай че тогава те бяха получили тези неща, които ги имат в този момент, нищо чудно войната да беше завършила и руснаците да бяха изгонени. Но те получиха едни 8 месеца, 8 месеца закъснение, в които Путин организира тази готовност, в действителност мобилизацията в Русия, тя не е серпантина, бяха набрани тези 400 000 души, и към тях непрестанно се прибавят нови. Ето в този момент интензивно употребяват елементи, образувани от пандизчии, и то тъкмо в тези, ударните отряди, които се хвърлят на най-опасните места от фронта, където шансът да оцелееш е минимален, дадоха им тези 8 месеца, те укрепиха своята защита, и това значително подкопа шанса на Украйна в това лятно нахлуване да реализира задачите, които се чакаха и които желаеха да създадат.
Въобще доста въпросителни има към момента. Може би и двете страни не знаят тъкмо какво желаят.
Ами вероятни са в действителност всевъзможни сюжети. Аз съм сигурен, че Путин съжалява за това, че разигра тази карта. Неговите упования бяха, че Украйна ще се срути за една-две седмици, че държавното управление на Зеленски или както те го афишират " режимът на Зеленски “ ще се срути бързо, и че те ще могат да конфигурират едно марионетно държавно управление в Киев, и да трансфорат Украйна в страна, сходна на Беларус. Защото Украйна е извънредно апетитна хапка за Русия, това е голямо предмостие към Западна Европа със своята стопанска система, със своето зърнопроизводство, с пристанищата. Тя постоянно е била, още откогато се обособи като самостоятелна страна, тя постоянно е била бодил в очите или кост в гърлото на Русия. И целият този спор, който беше инспириран в Донбас, неговата цел беше тъкмо това – той да послужи като опрощение, като условия за нахлуване в Украйна и разгръщането на тази пълномащабна война, която в последна сметка цели да ликвидира Украйна като страна, не се съмнявайте в това.
Г-н Драгиев, и като за край на нашия диалог ангажирате ли се с една прогноза по кое време вероятно можем да чакаме тази война да завърши?
Много анализатори се провалиха в своите прогнози. Ето да вземем за пример един Скот Ритър, който проруските източници доста обичат да цитират, беше декларирал, че войната ще завърши откакто руснаците завладяват Бахмут, някъде до началото на пролетта или лятото най-късно. Виждаме, че и тази прогноза отиде на боклука. Ако погледнем икономическите съставни на целия спор, руснаците имат към момента сили да поддържат този интензитет на войната може би година-година и половина в изискванията на наказания, които макар че вършат живота на елементарния руснак доста по-труден, те към момента имат своите механизми да продават газ, да продават нефт и да финансират войната, която тук може да отворим една скоба, коства някъде към 600 милиона $ дневно. Само си помислете, в случай че тези пари бяха ориентирани в някакви градивни посоки – за градеж на пътища, на инфраструктура, на учебни заведения и така нататък, на лечебни заведения, Русия можеше да бъде една от най-богатите страни в света. За страдание, тези пари са хвърлят за ракети, за бомби, за танкове, за заличаване на градове и убийства на хора. Така че войната най-вероятно ще продължи и през 2024 година, само че доста е значимо каква ще бъде позицията на Запада, дали ще има нужната решителност да дадат на Украйна всичко, от което има потребност, с цел да реализиран цялостна победа.
Г-н Драгиев, вие следите войната в Украйна. Разширява ли се обсегът на военните дейности?
Да, фактически, още от началото на този спор проследявам събитията както чисто военно, по този начин и политически. Не бих споделил, че се уголемява. В момента войната навлезе в една много статична фаза, което се обуславя от изравнените благоприятни условия на двете противостоящи страни и сезона, който в този момент стартира, това е така наречен " распутица “ в Украйна. Ако погледнете фрагменти от последните дни, ще видите, че там теренът се е трансформирал безусловно в едно море от лепкава тиня и това ужасно доста затруднява придвижването отвън пътищата. Разбира се, военните дейности няма да спрат, и двете страни ще се пробват да развиват такива разнообразни местни настъпления, само че като цяло в идващите два-три месеца или най-малко до момента в който земята не замръзне, в случай че зимата е по-студена, предходната зима не беше такава апропо, не се чакат някакви огромни промени във фронтовата линия.
В момента най-горещата точка може да се каже, че е регионът на Авдеевка, където наподобява на съветската войска е спуснато политическо решение да превземе с цената на всички вероятни средства и големи загуби, да превземе този град, този обитаем пункт, който още от 2014 година се мъчат да го окупират, и нищо чудно да съумеят. Водят се доста тежки боеве към този момент в самите покрайнини на града и така наречен Коксохим – това е един огромен цех, който е извънредно значима опорна точка в украинската защита. Засега ситуацията на украинците е много тежко, само че към момента не е станало сериозно. Те се отбраняват извънредно ловко и към този момент отблъскват тези съветски офанзиви. Тази атака стартира на 10 октомври, т.е. преди месец и нещо, и съгласно самостоятелни източници и калкулации дотук руснаците са изгубили към 10 000 души и повече от 200 единици бронетехника. Може да си визиите за какви загуби става въпрос.
Казахте, че почти силите са изравнени на този стадий. Кой обаче прави по-голямо усещане? Как Русия, надлежно Украйна образуват своите цели и коя от двете страни се демонстрира като по-голям пълководец съгласно вас?
Двете страни имат сега фактически прочут паритет на бойното поле, всяка има своите позитивни и негативни страни, т.е. плюсове и минуси. Руснаците към момента разполагат с повече хора, повече жива мощ и повече техника, само че това е към този момент много остаряла техника от 60-те и 70-те години, заради простата причина, че за тези към този момент съвсем две години война те претърпяха големи загуби. За да не бъда необоснован - към 2/3 от модерните им танкове към този момент отидоха на кино, към 1/3 от авиацията и изключително хеликоптерите постараха извънредно доста. Така че сега те съумяват да поддържат равновесието с помощта на своят превес в живата мощ и на разконсервирането на остаряла техника от 60-те 80-те години, които фактически те към момента имат в наличност, и това им разрешава да задържат ситуацията на фронта, и дори да провеждат такива местни офанзиви, каквато е тази в Авдеевка.
А като неверни стратегически начинания кои бихте определили на двете страни?
Тази война е доста особена и за първи път имаме сходен спор в модерната история от XXI век. Конфликт, в който имаме две релативно равни по благоприятни условия в софтуерно отношение армии, които се опълчват. И тази война изненада извънредно доста всички анализатори, всички експерти, тъй като бойните дейности се разграничават от всичко, което сме имали до момента. Няма ги тези маневрени бойни дейности, които сме привикнали да виждаме да вземем за пример от Втората международна война, от втората половина на ХХ век. Наблюдаваме една симбиоза сред старите и новите технологии. От една страна новите технологии това са дроновете – те трансформираха извънредно доста изискванията на актуалната война, и в композиция с артилерията, която се употребява извънредно необятно и от двете страни, това води до тази неподвижност на бойното поле. На процедура всяко едно придвижване, което бъде подхванато от едните или другите, то неотложно се вижда, тъй като на бойното поле има 24-часов мониторинг от тези дронове.
И едните бяха някак си за сметка подценявани на другите, особено за тези дронове, само че действително се оказа, че не е тъкмо за подценяване обстановката.
Точно по този начин. Дроновете са най-важният актив и за двете армии. И украинците, и руснаците се пробват да развият, да разработят колкото се може повече своите благоприятни условия за нанасяне на удари с дронове, и имат своите триумфи и едните, и другите. Като цяло украинците употребяват дроновете, с цел да заместват неналичието на авиация. На тях това доста им пречи, че не разполагат с стандартна пилотируема авиация, и значително това не им разреши да реализират набелязаните цели в това лятно нахлуване, което може да се каже, че е към този момент завърши.
Президентът Румен Радев разяснява, че съгласно него контранастъплението на украинските сили е най-голямата стратегическа неточност във войната, защото тогава точно е изтърван моментът за договаряния.
Аз мисля, че господин Радев, когато другояче доста почитам, би трябвало да знае, че това не е контранастъпление, а е нахлуване, тъй като контранастъпление значи когато едната страна е атакувала, нейното нахлуване е спряло и другата страна стартира да си връща изгубените територии. Но това е дребна детайлност. Действително бяха сложени доста високи цели в може би упованията на обществеността и в Украйна, и по света за това нахлуване беше доста огромно, само че заради ред аргументи те не съумяха да реализират това, което чакаха. Тяхната вяра беше да създадат един пробив надолу, на юг към Мелитопол и в най-хубавият сюжет да пререждат сухопътната връзка сред Кримския полуостров и континенталната част на Русия.
Аз мисля, че господин Радев с това, което съобщи още веднъж сподели каква е неговата позиция по отношение на този " спор “, както той го назовава, тъй като това си е пълномащабна война, война, в която едната страна си е сложила за цел да унищожи другата и да окупира, а другата се бори за своето битие.
Имаше отговор от страна и на посолството на Украйна у нас: " Посланията на президента Радев не подкрепят дипломацията, а по-скоро обслужват забавен страната агресор “. Това точно се споделя в тяхната позиция във връзка на изказването на президента, че дипломацията е опция на войната. Възможно ли е в тази война да се реализира някакъв тип дипломация?
Разбира се, войната рано или късно ще свърши, само че видяно от сегашната вероятност, по-скоро това няма да е скоро. Евентуално урегулиране по дипломатически път на спора сега бих споделил, че повече би обслужило ползите на Русия. Защо? Защото тъкмо това е цялата " гениална тактика “ на Путин и на неговото обграждане. След като още през предходната година стана ясно, че те нямат сили да реализират военна победа и да наложат тези цели, които си бяха сложили, те заложиха на друга карта, а точно на стягане на спора, неговото продължение безграничен във времето, до момента в който в един миг те таят вяра, че западната коалиция може да се пропука, могат да се появят подозрения, и тази помощ, която е ориентирана към Украйна, може да спре, и това да им разреши или да реализират мир при преференциални за тях условия, или да нанесат някакъв доста мощен, пагубен удар, който да накара украинците в действителност да капитулират.
Така че сега дипломатическо контролиране считам, че не е допустимо. Самият президент Зеленски сподели, че въобще не е подготвен да договаря. Той още предходната година законодателна го контролира това, че Украйна няма да договаря с Владимир Путин. Защото те усещат, че при малко повече помощ от Запада те усещат, че могат да изгонят окупаторите от своята страна и могат да реализират цялостна победа, да си върнат дори и Крим. И бих споделил, че това напълно не е непостижима цел. Ако погледнем триумфите, които реализираха през тази година, точно с такива удари, ориентирани надълбоко в тила на Русия и на самия Крим, те реализираха невероятни резултати, и се вижда, че те работят доста систематично и целеустремено към тази цел. Сега доста се чака идването през пролетта, може би февруари или март, идването на самолетите F-16, които несъмнено те не са магическо оръжие, те няма да решат войната в изгода Украйна, само че ще дадат доста, доста огромни благоприятни условия на украинската войска да нанася удари в тила, навътре в Русия, и това да облекчи техните неща на фронта.
Разменната монета сега коя е сред двете страни?
Разбира се, всички желаят мир, само че въпросът е при какви условия ще бъде подписан този мир. Аз към момента, за жалост споделям, към момента не съм чул от Запада или от Америка, че тази война ще се води до цялостното изпъждане на Русия от Украйна и цялостно проваляне на путинския режим.
А какво се чува?
Ето да вземем за пример в Украйна беше министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, който е в действителност доста деен, и то е един от това крило, което поддържа войната в Белия дом, той е един от най-активните в тази си роля. Остин увери Зеленски, че поддръжката на Америка, на Съединени американски щати ще продължи, само че не се споделя каква ще бъде крайната цел – дали ще се " играе “, тъй като това не е игра, всеки ден умират стотици, дори хиляди хора, дали ще се търси цялостна победа или някакъв компромисен вид. Аз мисля, че за жалост западната помощ е много несистематизирана и постоянно идва с прекомерно огромно забавяне.
Ако предходната година Западът беше посочил малко повече увереност, малко повече храброст и беше уловен този миг, когато украинската войска стартира огромното контранастъпление първо в Харковска, след това и в Херсонска област, в случай че тогава те бяха получили тези неща, които ги имат в този момент, нищо чудно войната да беше завършила и руснаците да бяха изгонени. Но те получиха едни 8 месеца, 8 месеца закъснение, в които Путин организира тази готовност, в действителност мобилизацията в Русия, тя не е серпантина, бяха набрани тези 400 000 души, и към тях непрестанно се прибавят нови. Ето в този момент интензивно употребяват елементи, образувани от пандизчии, и то тъкмо в тези, ударните отряди, които се хвърлят на най-опасните места от фронта, където шансът да оцелееш е минимален, дадоха им тези 8 месеца, те укрепиха своята защита, и това значително подкопа шанса на Украйна в това лятно нахлуване да реализира задачите, които се чакаха и които желаеха да създадат.
Въобще доста въпросителни има към момента. Може би и двете страни не знаят тъкмо какво желаят.
Ами вероятни са в действителност всевъзможни сюжети. Аз съм сигурен, че Путин съжалява за това, че разигра тази карта. Неговите упования бяха, че Украйна ще се срути за една-две седмици, че държавното управление на Зеленски или както те го афишират " режимът на Зеленски “ ще се срути бързо, и че те ще могат да конфигурират едно марионетно държавно управление в Киев, и да трансфорат Украйна в страна, сходна на Беларус. Защото Украйна е извънредно апетитна хапка за Русия, това е голямо предмостие към Западна Европа със своята стопанска система, със своето зърнопроизводство, с пристанищата. Тя постоянно е била, още откогато се обособи като самостоятелна страна, тя постоянно е била бодил в очите или кост в гърлото на Русия. И целият този спор, който беше инспириран в Донбас, неговата цел беше тъкмо това – той да послужи като опрощение, като условия за нахлуване в Украйна и разгръщането на тази пълномащабна война, която в последна сметка цели да ликвидира Украйна като страна, не се съмнявайте в това.
Г-н Драгиев, и като за край на нашия диалог ангажирате ли се с една прогноза по кое време вероятно можем да чакаме тази война да завърши?
Много анализатори се провалиха в своите прогнози. Ето да вземем за пример един Скот Ритър, който проруските източници доста обичат да цитират, беше декларирал, че войната ще завърши откакто руснаците завладяват Бахмут, някъде до началото на пролетта или лятото най-късно. Виждаме, че и тази прогноза отиде на боклука. Ако погледнем икономическите съставни на целия спор, руснаците имат към момента сили да поддържат този интензитет на войната може би година-година и половина в изискванията на наказания, които макар че вършат живота на елементарния руснак доста по-труден, те към момента имат своите механизми да продават газ, да продават нефт и да финансират войната, която тук може да отворим една скоба, коства някъде към 600 милиона $ дневно. Само си помислете, в случай че тези пари бяха ориентирани в някакви градивни посоки – за градеж на пътища, на инфраструктура, на учебни заведения и така нататък, на лечебни заведения, Русия можеше да бъде една от най-богатите страни в света. За страдание, тези пари са хвърлят за ракети, за бомби, за танкове, за заличаване на градове и убийства на хора. Така че войната най-вероятно ще продължи и през 2024 година, само че доста е значимо каква ще бъде позицията на Запада, дали ще има нужната решителност да дадат на Украйна всичко, от което има потребност, с цел да реализиран цялостна победа.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ